Васил Левски в с . Горни Луковит

Името на Васил Левски е било познато по време на революционната му дейност из България и на някои среди от с. Горни Луковит (дн. Луковит). Има сведения, че той е минавал през селото два пъти. Третият път вече е във вериги, охраняван от подсилена полицейска част, за да застане след няколко дни пред османския имперския съд в София.
Знае се, че обстановката в с. Горни Луковит е била неблагоприятна за евентуално революционно съзаклятие. По това време мохамеданското население в селото е била 57%.
Буйният нрав и напорист характер на учителя Кънчо Велин, вероятно местен човек, не е търпян повече от две години в селището от властите. Започнал работа през 1859 г., той напуснал селото през 1861 г., за да се включи през 1862 г. в Първата легия на Раковски и след това да остане до края на живота си във Видин. Димитър Павлов Оджаков, вероятно от Плевен, е поел училището в Горни Луковит през 1869 г. Трябвало е обаче да напусне селото около времето, когато е заловен Апостола. Османската власт затваря училището до 1875 г. Оджаков емигрира в Одеса и през 1877 г. постъпва в първа дружина на Българското опълчение.
При първото си посещение в Горни Луковит Левски сигурно е оценил правилно обстановката в него и е не е създал тук революционен комитет. Времето обаче е показало, че щом започне на едно място, революционният кипеж се разпространява по свои пътища и ограничението му вече е невъзможно. В . с. Горни Луковит се преселил Витко Лалев от с. Голям извор по занаятие железар, но и член на революционния комитет в родното му село и негов оръжейник. За настроенията около Тетевен са знаели ханджиите от с. Горни Луковит Хино Кисьов и Велчо Гърмодолов, където Левски вероятно е отсядал. По свидетелство на Христо Спасов от с. Горни Луковит е имало група хора, които са членували в голямоизворския революционен комитет и там са плащали членския си внос.
Във връзка са изложеното за революционните настроения в с. Горни Луковит преставлява интерес пътуването на Левски от 20 до 26 декември 1871 г. от Тетевен до Плевен сам. Той е датирал времето и местата, които е посетил тогава със записвания в джобното си тефтерче и една резолюция върху написано от Ан. Попхинов писмо до Турну Мъгуреле с дата 26 декември. В тефтерчето си Левски е записал: „На Панега на хан 13 (гроша); Г.л. – два конака (две денонощия). В Червен бряг на Коледа за две вечери – 2, Телиш леблебии, стафиди 1; в Плевен за хатът (коня) 3150 гроша“. При публикуването на книгата „Васил Левски, документална летопис“, София 1987 г., авторките й са поставили под съмнения твърдението на Иван Унджиев, че Левски на път за Червен бряг е посетил по-напред с. Панега и след това с. Гложене, откъдето се отправил за с. Червен бряг. За това им е дало повод самото записване. Написаният първоначално адрес за платените „два конака“ Левски е зачертал много плътно и пред зачертаното е поставил главната буква „Г“, а над зачертаното „л“. Авторките сигурно са разбрали, че когато човек пътува от Тетевен за Червен бряг минава първо през Гложене и тогава през Панега. От друга страна Левски сигурно е зачертал написано собственото име на човек, което е сметнал за опасно и веднага е поставил инициалите на населеното място, където е стоял два дена.
В съгласие с авторките, ние вече имаме основание да предполагаме с голяма сигурност, че Васил Левски е прекарал 22 и 23 декември 1871 г. в с. Горни Луковит. За потвърждение на това ни дава повод и витаелата след Освобождението мълва по повод признанието на дядо Найден, бащата на Хаджи Ангел, че Левски го посетил една вечер в дома му и след разговор му поискал 50 златни лири. Старецът е намерил начин да му откаже, но след Освобождението признавал това със съжаление и чувство за вина.
И ако продължим, трябва да допуснем, че Левски е кривнал за Червен бряг по този повод от чувство за предпазливост от евентуално предателство. Сигурно е имал там познати хора, при които е можел да прикрие следите си. Но и тук той е заплатил двете си вечери.
С това се потвърждават записаните от Христо Спасов сведения, че в с. Горни Луковит е имало група съзаклятници, които са членували в революционния комитет на с. Горни Луковит, и сигурно те са уредили срещата на Левски с богатия дядо Найден.
Борис Александров

Коментирайте

avatar

Сходни публикации

Предстоящи събития
П
В
С
Ч
П
С
Н