Преди повече от месец Русия бе огнен ад. Пожарите бяха засегнали Подмосковието, а в самата столица Москва не можеше да се диша заради гъстия дим. България изпрати 95 родни огнеборци да помагат на руските си колеги. Петнайсет дни те гасиха пожарите, застрашени от падащи дървета и пропадане в торфените полета. Едно от тези смели момчета е 28-годишният Тихомир Нинов. Пожарникар е от едва 5 години, но вече може да запише в биографията си: ръководител на отряд. Валентин Ангелов, шеф на огнеборския ни екип в Русия, му гласувал доверие и Тихомир или Тони, както го наричат приятелите, поел отговорността да пази живота на 17 колеги. А това смело момче е от нашият град.

Репортер: Как рещихте да заминете?
Тихомир Нинов: За мен лично, до предния ден не знаех, че ще отида. Участвах като служител в Главната дирекция на пожарната за организирането на мисията, но в последния ден се указа, че трябва да замине още един служител и аз заявих желание.
Репортер:Какво първо ви направи впечатление, когато пристигнахте в Русия?
Тихомир Нинов: Първото ни впечатление беше за дима. Задимяването бе наистина много голямо. Обаче не непрогледен, по-скоро кото утринна мъгла, от която слънцето обаче не може да изгрее. През времето от пристигането ни на летището до пътуването ни час и половина с автобуса до Нугинкс димът беше навскякъде. Дори вътре на летището беше много задимено, въпреки че работеха климатиците. Беше много топло около 40° С. Много неприятно времето.
Репортер: Разкажете ни за посрещането ви и за дейността си на руска земя.
Тихомир Нинов: Посрещнаха ни много добре. Имаше изказвания от рода: „Ние ви помогнахме на Шипка, а вие сега”. Много щастливи бяха.
Тук основният ни проблем бе торфените полета, като през цялото време имаше опасност от пропадане на пожарни автомобили и заедно с тях да изгори и целия екипаж. Това налагаше да повишим вниманието и да разделим хората на малки групи по двама-трима, за да може винаги някой да следи за проблем. Проблемът с боровия лес бил, че дори да изглеждали здрави и да не са в пламъци дърветата, когато торфът гори, корените им също изгарят и така дървото можело да се стовари върху нищо неподозиращия пожарникар и да го убие. Често заради непроходимата обстановка пожарните автомобили не можеха да достигнат и се налагаше да разчистваме огромните борови дървета с ръце, за да могат да влязат. А там дърветата не са по 5-6 м, а около 30.
Репортер:Как се разбирахте с руските си колеги?
Тихомир Нинов: С още няколко млади момчета, като мен не знаехме руски, но за щастие езиците са ни близки и се стиковахме за часове.
Репортер: Само в Нугинкс ли останахте да помагате?
Тихомир Нинов: Не. След няколко дни бяхме командировани в Орехово-Зуево. Тук бяхме настанени в общежития на техникум. В последната ни вечер в това селище местни артисти изпълниха специално за нас една частушка-традиционна руска песен.
Репортер:Какъв спомен ще ви остане от мисия „Русия” в професионален и личен план?
Тихомир Нинов: Професионален, ще е опитът, който натрупах. Малко са възможностите, като тази-да излезеш навън от България и да помогнеш на колегите. От друга страна за създаването на българската пожарна са помогнали руски специалисти. Много наши български колеги са учили в Русия. И ние имахме възможността да помогнем на една необятна страна с огромен ресурс.
Личният ми спомен ще е, че в последния ни ден там ни заведоха в Москва. Там успяхме за няколко часа да обиколим Червения площад, да си направим по една снимка и да купим подаръци на близките си.
Репортер: А сега накъде?
Тихомир Нинов: Продължаваме си работата по старому и задълженията.
Репортер: Какво ще пожелаете на своите съграждани и колеги?
Тихомир Нинов: Да бъдат оптимисти и да се радват на хубавите моменти.