Родена на 10.08.1976г. в град Луковит. Филолог – специалност „Българска филология” – магистърска степен във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Велико Търново. Учител по Български език и литература в СОУ „Алеко Константинов” гр. Луковит. Участва в културния живот на гр. Луковит, изготвя и поставя празнични концерти и спектакли на сцената на НЧ „Съзнание – 1895 г.” гр. Луковит. Публикува свои поетични творби в литературните сборници „Пътеки” (2002г.), „Пътеки 2” (2008г.), Алманах за литература, изкуство и общество „Златна Панега” (кн. 2/2007г.). Участва в Трети национален конкурс за учители творци, в който получава национална
награда – публикация в сборника „Меридианът на нощта”(2011г.). Семейна, с две деца.

Песен  за  Луковит
В духа на историческите песни,
прославящи юнаци и герои,
за моя роден град написах песен –
за Луковит и неговите хора.

Вълшебно кътче в моята родина.
Единствен роден край, с пулсиращ ритъм,
с достойни хора, с цъфнали градини,
с приятели, които предпочитам.

Облян от светлина градът живее
и Панега прегръща го златисто.
Камбаната на храма звънко пее,
а градската градина се разлиства.

И детски смях игриво лъкатуши.
И тъжна песен плавно се разлива…
За родния си град, когато слушам,
аз чувствам се и горда, и щастлива.

***
Дъждовен   блус   за   двама

Сълзи  дъждовни. Чуй – небето  плаче.
Мелодия  долавям  във  гласа  му.
Приятни  са  ми  звуците, макар  че
е  тъжна  и  нещастна  песента  му.

Ела  със  мен, танцувай  блус  дъждовен
навън, на  пътя, под  небето  сиво.
Да  бъдем  двама  в  този  танц  греховен,
че  аз  съм  влюбена  и  тъй  щастлива.

Така, по  риза, в  тъмното…И  боса
на  улицата  бързо  изведи  ме.
Мигът  вълшебен  ти  недей  прахосва,
а  в  ритъма  дъждовен  целуни  ме.

Танцувай  тихо, че  небето  плаче
и  свири  ни  дъждовен  блус  за  двама.
От  сълзите  му  мокри  сме, обаче
любов  ни  топли – силна  и  голяма.

***
Удавница
Очите ми търсят и тебе намират
на устните твои за малко се спират…
Потъвам в очите ти – мек шоколад,
и леко потръпвам, но не е от хлад.

Уж бавно потъвам, а давя се бясно.
И на сърцето ми в мен му е тясно.
Лудешки се блъска. Кръвта ми кипи
и огнена лава във мене гори.

Краката омекват. Страните пламтят.
Край мене завърта се целият свят.
Треперя безсилна – не мога да спра.
От теб ми се иска да се отлепя,

но вече е късно. За миг, погледни,
магнитът на твойте очи ме плени.
И търсейки, аз те погледнах и спрях,
и най-безразсъдно удавих се в тях.